"Пет века посърнала,
о, Българийо, боса и гола
в медни бакъри сълзите си ля.
Пет века изпращаше моми
в Анадола, пет века
чада за войници люля."
Пет века открадната радост!
На 3 март, отбелязваме годишнина от Освобождението на България. Трети март е граница между две епохи - на мрачното османско робство и на националното възраждане. На този ден коленичим в минута мълчание, за да отдадем признателност към онези, които изгоряха в кладите на Априлското въстание, онези хиляди знайни и незнайни национални герои, които направиха българската свобода възможна и неизбежна.
Учениците от основно училище "Св. Св. Кирил и Методий" всяка година отбелязват националния празник с кратка програма.
Или се прожектира филм, който проследява най-важните моменти и сражения, за да се стигне до така желаната свобода.
Или се представя рецитал, който да ни напомня за славното минало.
Или се представят важни моменти от историята на България.
На 3 март 1878 г., в градчето Сан Стефано, предградие на Истамбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Много автори пишат за тази война в своите произведения. Едно от най-хубавите е одата на Иван Вазов "Опълченците на Шипка". Вдъхновени от вярата, че се жертва за свободата на отечеството, шепата български опълченци отбраняват геройски Шипченския проход от ожесточените атаки на далеч по-многобройните османски пълчища. Сила за това им вдъхва волята за победа, чувството им за дълг пред род и родина и безкористното им родолюбие. Качества така нужни ни и днес!
