"Св. Св. Кирил и Методий"

ученическо творчество

 

  Предлагаме Ви есетата и стихотворенията на учениците, които участваха в общинския конкурс "130 години - свободна България"

България - свободна държава

              Какво означава за мен датата трети март и с какво я свързвам лично аз! Често си задавам този въпрос, и макар че съм само на 14 години за мен тази дата е най-светлата в нашата история. Точно преди 130 години в малкото градче Сан Стефано е подписан договорът, с който се възражда нашата държава народът ни отново се връща в историята и получава своя шанс да продължи пътя си напред. Всичко ние дължим свободата си на нашите освободители, на българските опълченци и на поробеното население.

            Днес, на трети март, ние трябва да сведем чела в памет на българските опълченци, които със свята саможертва показаха на света, че българският народ е достоен да живее свободно в свободна държава.  Днес коленичим в минута мълчание на признателност към онези, които изгоряха, в истинския смисъл на думата, в кладите на Априлското въстание, към онези хилядни знайни и незнайни национални герои, които направиха българската свобода възможна и неизбежна.

            Какво означава да живееш свободно в свободна ?.....Думичката свобода аз я свързвам с мечти и надежди. Надежди и вяра. Вяра в предстоящото по-добро и надежда, че то ще се случи. Надеждата живее дълбоко затулена в душата. Тя е спътник и на богатия, който се надява да умножи богатството си, и на бедния, който се надява щастието да го споходи някой ден. И аз, като всеки нормален човек, си имам своята надежда. Трудно ми е да разказвам за нея. Със сигурност и с другите хора е така. Тя изглежда толкова прозаично, но сигурно така изглеждат надеждите на повечето 14 годишни младежи. В нея са преплетени много и различни мечти, за които тайничко си вярвам, че няма да останат несбъднати. В моята надежда има имат място мечтите ми как ще се реализирам един ден, след завършване на училище, но това е далечна мечта. По-близките, по-зримите са тези, свързани с най-близките ми хора - родителите ми. Мечтая и се надявам винаги да са здрави и все така лъчезарни. Надявам се и приятелите ми никога да не ме изоставят или предадат. Такива малки мечти и надежди оформят моята голяма: Да бъда Личност! Да бъда човек!

             И все пак, тези мои мечти нямаше да ги има, ако я нямаше и свободата ни, правото да живеем като свободни хора в свободна държава. Споменавайки думата свобода, сърцето ми подсказва едно име, свързано с нея, едно име на човек, на личност, на герой… Едно име, което всеки българин знае…Васил Левски… В години, когато страхът от утрешния ден е задушавал измъчените български души, а страданията пред лицето на смъртта са отнемали и най-малкото желание за съпротива, Васил Левски успява да открие в себе си онази искрена любов към Родината, с която да се противопостави срещу безмилостния поробител. Едва ли нашата многовековна история помни друг човек, който да се е захващал с по-рискована и по-трудна задача от тази, с която се е захванал той, решавайки, че иска да посвети живота си на една цел…да види своята България свободна!

            Аз искам да приличам на Левски. Да имам неговата чиста и непорочна душа, неподвластна на злобата и подлостта, неподвластна дори на болката и страданието, душа на победител.

Колкото до нас, хората, борещи се да оставят своята следа във времето, бих могла да кажа само, че то помни както сълзите на болката и отчаянието, така и щастието от победата. Времето помни, както миговете на възход, така и тези на падение, както доброто, така и лошото…Лошото, обаче, след време избледнява. И независимо дали целта ни е била да видим Родината свободна, да докоснем звездите или просто да бъдем щастливи. Щом тя е давала мир на душите ни и смисъл на живота ни, щом сме се борили до последно за нея и сме живели достойно, честно и безкористно, значи все пак имаме своето малко място, някъде там, във времето……

Десислава Дойнова, VIIІ клас

ОУ ”Св. Св. Кирил и Методий” -  с. Ветрен

 

Пред паметника на героите

     Живея в с. Ветрен, община Мъглиж и съм ученичка в V клас. Нашето селце е разположено между величествената Стара планина на север и Средна гора на юг. През селото протича река Тунджа, живописно възпята от великият български писател Иван Вазов. Поради тази природна даденост Ветрен е красиво и китно селце и аз много се гордея с моето родно място. Освен с природата и красотата, селото ни е известно и с любовта на хората към героите, дали живота си за свободата.

    Северозападно от нашето село в местността Кюлю тепе и Хайдушката воденица е издигнат паметник в чест на руските бойци и български опълченци, паднали в бой по време на Руско-турската освободителна война. На това място турските войски са били разбити от бойците на ген. Гурко и тук е пленено първото турско знаме във войната. На това място са паднали в героична схватка много руски бойци и български доброволци. В знак на почит родолюбиви българи издигат паметник, за да се помни и никога да не се забравят безименните герои, дали живота си за нашата свобода. Пътят, по който е минала войската на ген. Гурко сега е маркиран със стотици брези. Тези брези се виждат покрай Балкана от Гурково до Казанлък.

    Аз съм само на 11 години и искрено се възхищавам от героизма на руските бойци и си мисля каква ли сила на духа им е била необходима на тези хора, да оставят семейства, род, имоти, за да дойдат от толкова далеч при нас и да пролеят кръвта си.

    Чудя се на подвига на българските герои-патриоти, на тяхната непримиримост срещу игото, срещу липсата на свобода. Мисля си дали мога и аз в определен период от моя живот да извърша, ако не същия, то подобен подвиг в името на моя народ. И мисля си още какво ли може да ме мотивира да дам дори живота си за България.

    Събитията, станали преди 130 години са много далечни за мен. Трудно ми е да си представя, но усещам със сърцето си, че тези мои предци са обичали безумно своето отечество, усещам с душата си, че са били готови да умрат за свободата на поколенията, да имат независимостта си и спокойно без заплахата от надвисналия петвековен турски ятаган да се нарекат българи, а държавата – независима България.

    Полагам усилия! Затварям очи и …като на филмова лента се редят картини в съзнанието ми от ония героични дни. Представям си ген. Гурко така, както съм го чела в учебника по история и от уроците по литература, на бял кон, снажен с вдигната сабя, смело устремен напред, водещ бойците след себе си в атака. Виждам как няколко бойци се насочват към турското знаме и с цената на живота си го пленяват и по този начин опозоряват турския символ. Съзнанието ми се радва, душата ми ликува, сърцето ми пее! Радвам се, че съм българка – наследница на велик народ! Радвам се, че живея в моята малка родина България!

Янита Николова – V клас

ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” – с. Ветрен

 

ХРАБРИЯТ БОЕЦ

Върви боецът славен и безстрашен

и хвърля се той смело в боя ръкопашен

и знае той – отстъпи ли назад

България ще тъне пак във мрак.

 

След петвековно страшно иго

Решил боецът да върви напред

Със пушки, камъни, колове, дърве

от турчина рода си славен да отърве.

 

Ирена Сашева Красимирова – VII клас

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Ветрен

Предлагаме Ви стихотворение, участвало в общински  конкурс за Коледа

КОЛЕДНА ТОПЛИНА

Коледа, Коледа!

Моле те, ела!

Простри над покривите

бяла пелена!

Посипи земята

със дебела синева!

Накичи храстите

с бели дантели,

а хълмовете

с преспи дебели!

Нищо, че студът е

девер злобен, а пък

бурята свекърва зла!

Важно е сърцето

да излъчва

КОЛЕДНАТА ТОПЛИНА!

Йоана Рашева Стефанова VІІ клас

ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Ветрен

 

 

Търсене